Велико Търново: Градът на царете и вечната история

Велико Търново винаги е обичан заради впечатляващата и изключителна крепост Царевец, както и заради живописния си пейзаж и уникално усещане. Река Янтра, която тече тихо в долината, е била мълчалив свидетел на голямата слава, която градът и неговата крепост са виждали през вековете. Светлинното шоу – “Звук и светлина” е хипнотично и всеки трябва да го види със собствените си очи, защото думите не могат да му отдадат дължимото.

Градът е  уютно разположен между очарователни, макар и не много високи хълмове. Голяма част от него все още пази сгради от XVIII и XIX век, в които може да се забележи ориенталският стил, особено за любителите на старата архитектура. Местният музей е задължително място за посещение, тъй като предлага отлично представяне на златния век на Асеневите царе и е ценен урок по история за пламенното минало на България.

Има нещо освежаващо в начина, по който керемидените къщи са разположени по долината, успоредно на река Янтра. Гледани от крепостния хълм, те изглеждат като играчки и създават усещане за стари времена и тих живот. Разбира се, през вековете това място е било всичко друго, но не и тихо. Въпреки това, крепостта сякаш шепне на хората, че старите царе все още бдят над града от Царевец, пазейки живота и семействата им в безопасност.

От три страни (всъщност три хълма), които са Царевец, Трапезица и Света гора, градът винаги е бил защитен. Докато не е престанал да съществува и османците го завладяват през 1393 г. Три години по-късно споменатите османци слагат край на второто българско царство и на практика правят България едно от своите владения, което ще приключи през 19 век. Струва си да се спомене тук, че двете основни български въстания срещу османската власт започват тук, във Велико Търново.

Туристите се стичат тук със стотици, за да се насладят на гледката и (няма съмнение) да бъдат завладени от нея. Старите стени на Царевец все още стоят; разбира се, те са били възстановени, където е било необходимо, а вътре в самата крепост основната сграда е била възстановена в първоначалния си блясък. Гледайки моста, който води до крепостта, може да се види колко трудно е било за нападателите да влязат в старата столица. Защото този град някога е бил столица на Българското царство, добре познатата Южна Дунавска империя. Името Велико Търново означава точно това: градът на царете и показва защо е бил наричан така.

През нощта, макар и не всяка нощ, крепостните стени са великолепно осветени отдолу в различни цветове. Вълна след вълна от червено, синьо, жълто, зелено и техни комбинации са показани за всички, и крепостта оживява. С малко въображение може да се видят османците, които атакуват стените, катерят се по тях, бият се на платформите и обсадни машини, блъскащи крепостта.

Наистина впечатляващо и незабравимо

Изглед отпред към хълма Царевец и крепостта; може да се види старата патриаршеска катедрала „Свето Възнесение Господне“ (катедралата е била седалище на българския патриарх от построяването си през XI-XII век до разрушаването си през 1393 г.). Вляво, по-близо, е хълмът Трапезица, откъдето османците са насочили последната си атака през 1393 г. На върха е построен малък бастион.

Това е част от Велико Търново, град, който напомня както на посетителите, така и на местните жители, че някога е бил столица на царете. Крепостта може да не е същата като в разцвета си, но все още стои над града, бдейки над него, както е правила в миналото.